Водородна бомба (термоядрена бомба) е популярното име на екплозивно устройство, използващо принципа на термоядрения синтез (сливане на атомните ядра), при който се отделя огромно количество енергия. Името ѝ се дължи на това, че веществото, което се използва за синтез е някой от двата тежки изотопа на водорода - деутерий или тритий.
Тъй като термоядрения синтез изисква влагането на изключително количество енергия, устройството на водородната бомба включва като „детонатор“ „обикновена“ атомна бомба (т.е. такава, базирана на ядрен разпад). Задействането на устройството протича на два етапа - първо се взривява детонаторът – атомната бомба,който отделя достатъчно енергия, за да започне неконтролируема синтезна реакция, която предизвиква същинската експлозия.
При сливането на ядрата на леки елементи се отделя повече енергия, отколкото при ядрения разпад. Това означава, че термоядрените бомби могат да бъдат много по-мощни от "обикновените". Температурата при термоядрените реакции достига до 1,000,000,000 К - над 55 пъти температурата на слънцето в неговата вътрешност. Енергията която се отделя при изпитване на термоядрени бомби е еквивалентна на енергията отделена при избухване на няколкостотин милиона тона тротил и унищожава всичко в диаметър до 250 km.
Най-мощната подобна бомба е 50 - 58 мегатоновата "Цар бомба", взривена на 30 октомври 1961 в съветските острови Нова Земя. Първоначално е замислена експлозия с мощност равна на мощността която би се отделила при избухване на 100,000,000,000 kg тротил, но по заповед на Никита Хрушчов е намалена на 58,000,000,000 kg, и въпреки това е била 2500 пъти по-мощна от атомната над Хирошима. Нейния облак достигнал 63 km височина като буквално издухал дъждовните облаци. Сеизмолозите по света засекли земен трус който обиколил 3 пъти планетата преди да затихне. Като се има предвид че бомбата е пусната от самолет и взривена на 4 km от земната повърхност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар