Амонала е сравнително слабо бризантно ВВ 0,7-ТНТ еквивалент много е важно да е сух влажността драстично намаля чувствителността му.
Най-лесно взривим е 60 г. амониева селитра максимално ситна и 40 г. алуминиева пудра
гърми от 1 г. оловен азид или 2-3 г АП(ацетонов пероксид) / ХМТД
Друг амонал е 80 г. амониев нитрат и 20 г. алуминий
гърми от 10-12 г. АП/ХМТД
Друг амониев нитрат 75 г. алуминий 15 г. пудра захар 10 г.
детонатор 10-12 г. АП/ХМТД
петък, 28 март 2008 г.
четвъртък, 27 март 2008 г.
Flash powder
От английски ез. "Flash Powder" - Флаш паудър, преведен като "Проблясващ прах", представлява взривно вещество, което изгаря с висока скорост и температура, отделяйки голямо количество светлинна енергия и газообразни продукти. Флаш съставите са обикновени механични смеси от окислители и горива. Окислителите могат да бъдат вещества като калиев нитрат, перманганат, перхлорат, хлорат, и други. Горивата са най-често метали, като алуминий и магнезий. Сяра може да бъде добавена за понижаване на пламната температура и за увеличаване на скоростта на горене.
За да се получи добър флаш, веществата трябва да бъдат на фин прах. Колкото по финно са смляни, толкова по-добър ще бъде резултатът, както ще се повиши и чувствителноста на сместа.
Повечето флаш състави са чувствителни към механични въздействия, като натиск, удар или триене ! Затова с тях трябва да се работи предпазливо. Веществата винаги трябва да се смилат отделно и никога заедно. Най-предпазливо смесване на веществата става, като се изсипят в центъра на голям лист хартия, и листът се прегъва докато сместа не стане хомогенна. Има и други предпазливи начини, като например да смесвате веществата в пластмасова/дървена кутийка, накланяйки я от едната страна към другата.
Съществуват рискове от самозапалване при повишена влажност на състави съдържащи калиев нитрат, перманганат, хлорат, натриев хлорат с алуминий и магнезий. Този риск може да бъде силно намален при добавянето на 3-5% борна киселина (инсектицид). Смята се, че добавянето на толкова малко количество почти не променя взривните качества на съставите.
Също така, съставите с окислител к. перманганат са много чувствителни към органични вещества и трябва да се избягва допирането им до тях, защото в някои случаи перманганатът силно окислява горивата и запалва.
Състави
- С калиев перманганат
KMnO4 – 60
S – 20
Al – 20
KMnO4 – 70
Al – 30
KMnO4 – 60
Mg – 20
S – 20
KMnO4 - 50
Al - 25
Mg - 25
- С калиев нитрат
KNO3 - 50
Al - 20
S - 30
- С калиев перхлорат
KClO4 - 70
Al - 30
KClO4 - 63
Al - 27
S - 10
KClO4 - 50 По-силен перхлоратен флаш от този с алуминия, по-безопасен от магнезиевия.
ПАМ - 50
KClO4 - 50 Най-силен от алуминиевия и магналиевия флаш, но по-чувствителен.
Mg - 50
- С калиев хлорат (много чувствителни, не ви съветвам да си играете с тях)
KClO3 - 55
Al - 27
S - 9
Дървен въглен - 9
KClO3 - 69
Mg - 31
1. NH4NO3 - 50г
Mg (ПАМ) - 50г
- смесват се финно смлени , изгаря почти мигновенно с бял пламък и много искри; при изгаряне в затворено пространство на по-големи количества смес (над 500гр. - особено при излишък на NH4NO3) вероятно горенето преминава в детонация поради взривното термично разлагане на NH4NO3 при температури над 330 градуса.
2. NH4NO3 - 65г
Al - 50г
- смесват се финно смлени , изгаря значително по-бавно от горната смес, но отделя и по-ярка светлина. В затворено пространство и при здрав метален корпус, особено при излишък на NH4NO3 съществува възможността за преминаване на горенето в детонация поради изложените по-горе причини. По - нечувствителна е на механични въздействия от перманганатен, хлоратен или перхлоратен флаш.
3. Ba(NO3)2 - 60г
Al и/или Mg - 30г
S - 20г
Изгаря по-бързо от флаш на основата на KNO3 със зеленикав пламък. За усилване на зеления цвят може да се добави 5-6% меден оксид, меден хлорид или меден оксихлорид (около 70% меден оксихлорид се съдържа в препарата "КУПРОЦИН"). Със меден сулфат не се получава.
Цветни флашове
KClO4 - 37
Sr(NO3)2 - 11
Mg - 37
CuO - 11
PVC - 4
BaSO4 - 50
Mg - 50
NaNO3 - 86
Mg - 14
Sr(NO3)2 - 50
Mg - 50
Ba(NO3)2 - 48
Mg - 48
PVC - 4
За да се получи добър флаш, веществата трябва да бъдат на фин прах. Колкото по финно са смляни, толкова по-добър ще бъде резултатът, както ще се повиши и чувствителноста на сместа.
Повечето флаш състави са чувствителни към механични въздействия, като натиск, удар или триене ! Затова с тях трябва да се работи предпазливо. Веществата винаги трябва да се смилат отделно и никога заедно. Най-предпазливо смесване на веществата става, като се изсипят в центъра на голям лист хартия, и листът се прегъва докато сместа не стане хомогенна. Има и други предпазливи начини, като например да смесвате веществата в пластмасова/дървена кутийка, накланяйки я от едната страна към другата.
Съществуват рискове от самозапалване при повишена влажност на състави съдържащи калиев нитрат, перманганат, хлорат, натриев хлорат с алуминий и магнезий. Този риск може да бъде силно намален при добавянето на 3-5% борна киселина (инсектицид). Смята се, че добавянето на толкова малко количество почти не променя взривните качества на съставите.
Също така, съставите с окислител к. перманганат са много чувствителни към органични вещества и трябва да се избягва допирането им до тях, защото в някои случаи перманганатът силно окислява горивата и запалва.
Състави
- С калиев перманганат
KMnO4 – 60
S – 20
Al – 20
KMnO4 – 70
Al – 30
KMnO4 – 60
Mg – 20
S – 20
KMnO4 - 50
Al - 25
Mg - 25
- С калиев нитрат
KNO3 - 50
Al - 20
S - 30
- С калиев перхлорат
KClO4 - 70
Al - 30
KClO4 - 63
Al - 27
S - 10
KClO4 - 50 По-силен перхлоратен флаш от този с алуминия, по-безопасен от магнезиевия.
ПАМ - 50
KClO4 - 50 Най-силен от алуминиевия и магналиевия флаш, но по-чувствителен.
Mg - 50
- С калиев хлорат (много чувствителни, не ви съветвам да си играете с тях)
KClO3 - 55
Al - 27
S - 9
Дървен въглен - 9
KClO3 - 69
Mg - 31
1. NH4NO3 - 50г
Mg (ПАМ) - 50г
- смесват се финно смлени , изгаря почти мигновенно с бял пламък и много искри; при изгаряне в затворено пространство на по-големи количества смес (над 500гр. - особено при излишък на NH4NO3) вероятно горенето преминава в детонация поради взривното термично разлагане на NH4NO3 при температури над 330 градуса.
2. NH4NO3 - 65г
Al - 50г
- смесват се финно смлени , изгаря значително по-бавно от горната смес, но отделя и по-ярка светлина. В затворено пространство и при здрав метален корпус, особено при излишък на NH4NO3 съществува възможността за преминаване на горенето в детонация поради изложените по-горе причини. По - нечувствителна е на механични въздействия от перманганатен, хлоратен или перхлоратен флаш.
3. Ba(NO3)2 - 60г
Al и/или Mg - 30г
S - 20г
Изгаря по-бързо от флаш на основата на KNO3 със зеленикав пламък. За усилване на зеления цвят може да се добави 5-6% меден оксид, меден хлорид или меден оксихлорид (около 70% меден оксихлорид се съдържа в препарата "КУПРОЦИН"). Със меден сулфат не се получава.
Цветни флашове
KClO4 - 37
Sr(NO3)2 - 11
Mg - 37
CuO - 11
PVC - 4
BaSO4 - 50
Mg - 50
NaNO3 - 86
Mg - 14
Sr(NO3)2 - 50
Mg - 50
Ba(NO3)2 - 48
Mg - 48
PVC - 4
сряда, 26 март 2008 г.
Миризлива димка
Материали:
1 Амониев нитрат - 500г.
2. Стърготини дървени - 350г (може и не просушени)
3. Олио, зехтин, парафин, мас, стари автомобилни масла, абе каквото ви попадне от тоя род - 10г
4. Сяра на прах - 40г
Приготвяне: Навлажняват се стърготините с маслото добре, после се смесват равномерно със сярата, а после и с амониевата селитра, която е желателно да е смляна.
Сместа се уплътнява добре в метален контейнер ( стари дезедоранти стават отлично), прави се канал в средата с диаметър 1 см ( с молив или нещо подобно). Така приготвена димката се пали трудно. Запалва се със калиев нитрат + ситни дървени стърготини = 1:1, насипани в канала. Може да използвате за запалване всякаква по-бавно горяща смес . С така приготвената димка ще изселите половин квартал - миризмата е нетърпима!
И все пак съдържащия се в дима SO2 е отровен. Същата димка, но без мазнини се ползва за тровене и прогонване на къртици, мишки и др. подобна гад: щом се раздими се пуха в дупката им а самата тя се заравя с пръст.
1 Амониев нитрат - 500г.
2. Стърготини дървени - 350г (може и не просушени)
3. Олио, зехтин, парафин, мас, стари автомобилни масла, абе каквото ви попадне от тоя род - 10г
4. Сяра на прах - 40г
Приготвяне: Навлажняват се стърготините с маслото добре, после се смесват равномерно със сярата, а после и с амониевата селитра, която е желателно да е смляна.
Сместа се уплътнява добре в метален контейнер ( стари дезедоранти стават отлично), прави се канал в средата с диаметър 1 см ( с молив или нещо подобно). Така приготвена димката се пали трудно. Запалва се със калиев нитрат + ситни дървени стърготини = 1:1, насипани в канала. Може да използвате за запалване всякаква по-бавно горяща смес . С така приготвената димка ще изселите половин квартал - миризмата е нетърпима!
И все пак съдържащия се в дима SO2 е отровен. Същата димка, но без мазнини се ползва за тровене и прогонване на къртици, мишки и др. подобна гад: щом се раздими се пуха в дупката им а самата тя се заравя с пръст.
вторник, 25 март 2008 г.
Димка
калиев перманганат (намира се в аптеките ако ви е скъп вземете от някой ветиринар)/амониев нитрат (има го във всяка селскостопанска аптека) амониевият нитрат сигурно ще е на гранулки распрашете го със чук или нещо друго смесвате веществата 1:2 завива се в алуминиево фолио много здраво прави се дупка с клечка за зъби и се нагрява със запалка до старта на реакцията. Ще кача клип по всички публикации, но просто сега нямам време
понеделник, 24 март 2008 г.
Ацетонов пероксид
Свойства - бял кристален прах, топящ се при 97 градуса Целзий. Неразтворим във вода, слабо разтворим в огранични разтворители /бензол, ацетон, етер/. Много чувствителен към триене и удар, има голяма бризантност.
Трипероксидът не влияе на мед, желязо, цинк, алуминий и леко влияе на оловото. Скоростта на детонация при 0,92 грама на кубичен сантиметър е 3750 метра в секунда, а при плътност 1,18 е 5300 метра в секунда. Уравнение на взривното разложение:
(C3H6O2)3 --> 1,30 CO2 + 2,44 CO + 2,61 CH4 + 0,63C2H6 + 0,23 C4H4 + 0,47 H + 0,96 H20 + 0,47 C
Реактиви и пособия:
Ацетон - 1л (намира се в бояджийски магазин или железария)
Перхидрол 30% - 1л (по аптеките ползва се за изрусяване)
Солна киселина - 100мл (при някой тенекеджия или в сайт за реактиви)
Препоръчително е всичко това да се прави навън зимно време, защото ако сместа не се охлажда добре, може да избухне! Ако сместа започне да се нагрява много, по-добре излейте всичко. Не трябва да се запушват плътно съдовете със сместа!
Солната киселина се смесва с перхидрола, след което сместа се охлажда до най-малко 0* С. Добавя се предварително охладеният ацетон на малки порци при разбъркване. Сместа се държи в хладилник 12 часа, след което още 24 часа на стайна температура. След това се промива с вода , после с 5-10% разтвор на сода за хляб (натриев хидрогенкарбонат) и накрая отново с вода. След това се филтрира като за тази цел може да се използва памучен плат. Суши се само при стайна температура. След като изсъхне, се прибира в херметичен неметален съд. Скоростта на детонация при плътност 0,92 g/cm3 е 3750 m/s а при плътност 1,18 g/cm3 е 5300 m/s. Скоростта на горене на цилиндрична таблетка с диаметър 4 mm и височина 6-7 mm пресована при налягане 2000 kg/cm3 до плътност 1,22 0,92 g/cm3 е 0,95 cm/s.
Ацетоновият пероксид е инициращо вв(взривно вещество). Това означава, че се използва за детонатор на бризанти вв(амонал, нафтонит, анфо, астролит и др.). Те немогат да гръмнат като се запалят само ще изгорят трябва им детонатор. Масата на веществото използвано за детонатор се променя в зависимост от веществото, което ще детонира. Под всяка публикация аз ще пиша инициращо ли е бризанто ли е и ако е бризанто от колко грама ацетонов пероксид ще детонира. Пиша го в тази публикация, защото това е на използваният детонатор.
Трипероксидът не влияе на мед, желязо, цинк, алуминий и леко влияе на оловото. Скоростта на детонация при 0,92 грама на кубичен сантиметър е 3750 метра в секунда, а при плътност 1,18 е 5300 метра в секунда. Уравнение на взривното разложение:
(C3H6O2)3 --> 1,30 CO2 + 2,44 CO + 2,61 CH4 + 0,63C2H6 + 0,23 C4H4 + 0,47 H + 0,96 H20 + 0,47 C
Реактиви и пособия:
Ацетон - 1л (намира се в бояджийски магазин или железария)
Перхидрол 30% - 1л (по аптеките ползва се за изрусяване)
Солна киселина - 100мл (при някой тенекеджия или в сайт за реактиви)
Препоръчително е всичко това да се прави навън зимно време, защото ако сместа не се охлажда добре, може да избухне! Ако сместа започне да се нагрява много, по-добре излейте всичко. Не трябва да се запушват плътно съдовете със сместа!
Солната киселина се смесва с перхидрола, след което сместа се охлажда до най-малко 0* С. Добавя се предварително охладеният ацетон на малки порци при разбъркване. Сместа се държи в хладилник 12 часа, след което още 24 часа на стайна температура. След това се промива с вода , после с 5-10% разтвор на сода за хляб (натриев хидрогенкарбонат) и накрая отново с вода. След това се филтрира като за тази цел може да се използва памучен плат. Суши се само при стайна температура. След като изсъхне, се прибира в херметичен неметален съд. Скоростта на детонация при плътност 0,92 g/cm3 е 3750 m/s а при плътност 1,18 g/cm3 е 5300 m/s. Скоростта на горене на цилиндрична таблетка с диаметър 4 mm и височина 6-7 mm пресована при налягане 2000 kg/cm3 до плътност 1,22 0,92 g/cm3 е 0,95 cm/s.
Ацетоновият пероксид е инициращо вв(взривно вещество). Това означава, че се използва за детонатор на бризанти вв(амонал, нафтонит, анфо, астролит и др.). Те немогат да гръмнат като се запалят само ще изгорят трябва им детонатор. Масата на веществото използвано за детонатор се променя в зависимост от веществото, което ще детонира. Под всяка публикация аз ще пиша инициращо ли е бризанто ли е и ако е бризанто от колко грама ацетонов пероксид ще детонира. Пиша го в тази публикация, защото това е на използваният детонатор.
Техника на безопасност при работа в лаборатория
Основно изискване при работа в лабораторията е точното спазване на инструкцията за техника на безопасността. Във всички случаи, когато има опасност от пожар, експлозия, изпръскване, работната апаратура трябва да се намира зад защитен щит или в камина със спуснато предпазно стъкло. По време на работата с опасни вещества (отровни, лесно запалими и експлозивни) в лабораторията трябва да има най-малко двама души.
В лабораторната практика като резултат на незнание или невнимание твърде често се случват нещастни случаи като: изгаряне, отравяне, пожар и др. За избягването им всеки работещ трябва да знае как да предпази себе си и другите и да окаже първа помощ при нужда.
1. Наранявания. При леки порязвания раната се оставя открита докато изтече малко кръв, обилно се промива с 3 %-ен разтвор на H2O2 и се почиства от механични замърсявания. Раната се дезинфекцира с йодна тинктура или риванол и се прави лека превръзка с марля и бинт. В по-тежки случаи се взимат мерки за спиране на кръвотечението (стягане на кръвоносния съд на място между сърцето и раната).
2. Термични изгаряния. Поразеното място се посипва със сода за пиене, картофено нишесте или талк. Добре помагат и компресите от прясно приготвен 2%-ен NaHCO3, 5%-ен KMnO4 или 5%-ен разтвор на танин. Прилепналите към раната вещества трябва да се отстранят.
3. Изгаряния с киселини и основи. Капките от концентрирани киселини и основи, попаднали върху кожата се попиват със суха марля или филтърна хартия. Поразеното място обилно се промива с вода, а след това - с разтвор на NaHCO3 (изгаряне с киселини) или със силно разреден разтвор на CH3COOH (изгаряне с основи). След изсушаване се намазва с вазелин и се прави суха превръзка.
При попадане на капки в очите веднага се прави обилна промивка с вода (с очна промивна чаша) в продължение на 10-20 минути, като задължително окото се държи отворено. След това се прави промивка с много разредени разтвори NaHCO3 (около 0,5%) за изгаряне с киселини, или 0,5% CH3COOH за изгаряне с основи. Накрая окото се промива с борова вода (2% H3BO3), превързва се с чиста кърпа и веднага се търси квалифицирана медицинска помощ. Ако е погълната основа или киселина се предизвиква изкуствено повръщане чрез раздразване на гърлото с пръст. За неутрализиране на основата в стомаха се пие 50-100 ml 5% CH3COOH, а за киселината разтвор на NaHCO3 и каша от 10-30 g MgO във вода.
4. Отравяния. Винаги трябва да се помни, че водата (чистата) е абсолютно безвредна. Всички останали химични реактиви в една или друга степен са отровни. Затова в лабораториите и складовете не трябва да се допуска съхраняване на реактиви в лошо запушени или ненадписани съдове, не трябва да се дишат пряко газове. Когато се извършват опити с отровни газове като: H2S, Cl2, SO2, HCl, азотни окиси и др. се работи в камина. При поемане на химикали и отрови през устата веднага трябва да се предизвика повръщане чрез раздразване, поемане на 0,5 g CuSO4.5H2O, разтворен в чаша вода или сапунена вода.След това на пострадалия се дава активен въглен и накрая мляко. Токсични са съединенията на бария, арсена, антимона, оловото и живака.
Когато отравянето е с газове, пострадалият трябва да се изнесе на чист въздух. Ако отравянето е с дразнещи газове (хлор, бром, йодни пари, серен диоксид, хлороводород) в никакъв случай да не се прави изкуствено дишане. Предпазните мерки се взимат до идването на лекаря, който трябва да се информира за характера и начина на отравянето и взетите мерки.
5. Пожар. Пожарите в лабораторната практика обикновено се дължат на нагревателни прибори, електрическата инсталация, газопроводите и на неспазването на инструкцията за работа с огнеопасни и взривни вещества.
За свеждане на тези опасности до минимум трябва да се има в предвид следното: 1) електрическата инсталация и ел. нагревателните уреди трябва да се поддържат в техническа изправност; 2) всички нагреватели да се поставят върху негорливи топлоизолационни подложки - азбестови или керамични; 3) лесно запалимите вещества (етер, алкохол, ацетон и др.) трябва да се държат при работа далеч от нагреватели, а нагряването им да се извършва на водна баня със закрит нагревател.
В случай на възникване на пожар да се вземат мерки за ограничаването и потушаването му. Затова веднага да се отстранят от зоната на огъня всички леснолетливи и горливи вещества. Изключва се вентилацията и ел. захранването като се оставя само осветлението. Затварят се прозорците за да се спре притокът на въздух. В повечето случаи при пожари в химическите лаборатории водата не може да се използва за гасене (горят несмесващи се с вода течности: бензин, бензол, етер и пр.). Вместо вода се използват пожарогасители с тетрахлор метан, пенни пожарогасители. В краен случай горящите предмети се покриват с влажни дрехи.
Когато са запалени дрехите на човек, горящите места незабавно се покриват с други дрехи.
6. Експлозии. Поради чисто механични причини в лабораториите представляват опасност всички съдове, които се намират под налягане или вакуум. Такива съдове са бутилките със сгъстени газове, автоклавите, вакуумните апаратури и дюаровите съдове.
Споменатите бутилки със сгъстени или втечнени газове трябва да се пазят строго от нагряване, сътресение или удар. Те се закрепват със специални скоби към стените на лабораторните маси и пренасянето им се извършва със специална количка. Бутилките трябва да са поставени поне на 1 m от радиатори, а през лятото да са защитени от пряка слънчева светлина.
Към взривоопасните вещества и смеси се отнасят нитридите (азидите на тежките метали, лития, магнезия). Сребърният азид се образува при продължително стоене на амонячни разтвори на сребърни соли в присъствие на алкални основи. Към взривоопасните вещества се отнасят още озонът, ClO2, KClO3, някои оксалати, прах от магнезий и сяра, прах от алуминий и NaSO4 (при нагряване), бихромна смес с органични вещества, различни смеси на KClO3 със сяра, фосфор, захар и различни праховидни редуктори.
Също така взривоопасни са смесите на всички горливи газове (водород, бензинови пари, ацетилен, етилен, пропан-бутан, сероводирод и др.) с кислорода и с въздуха.
В лабораторната практика като резултат на незнание или невнимание твърде често се случват нещастни случаи като: изгаряне, отравяне, пожар и др. За избягването им всеки работещ трябва да знае как да предпази себе си и другите и да окаже първа помощ при нужда.
1. Наранявания. При леки порязвания раната се оставя открита докато изтече малко кръв, обилно се промива с 3 %-ен разтвор на H2O2 и се почиства от механични замърсявания. Раната се дезинфекцира с йодна тинктура или риванол и се прави лека превръзка с марля и бинт. В по-тежки случаи се взимат мерки за спиране на кръвотечението (стягане на кръвоносния съд на място между сърцето и раната).
2. Термични изгаряния. Поразеното място се посипва със сода за пиене, картофено нишесте или талк. Добре помагат и компресите от прясно приготвен 2%-ен NaHCO3, 5%-ен KMnO4 или 5%-ен разтвор на танин. Прилепналите към раната вещества трябва да се отстранят.
3. Изгаряния с киселини и основи. Капките от концентрирани киселини и основи, попаднали върху кожата се попиват със суха марля или филтърна хартия. Поразеното място обилно се промива с вода, а след това - с разтвор на NaHCO3 (изгаряне с киселини) или със силно разреден разтвор на CH3COOH (изгаряне с основи). След изсушаване се намазва с вазелин и се прави суха превръзка.
При попадане на капки в очите веднага се прави обилна промивка с вода (с очна промивна чаша) в продължение на 10-20 минути, като задължително окото се държи отворено. След това се прави промивка с много разредени разтвори NaHCO3 (около 0,5%) за изгаряне с киселини, или 0,5% CH3COOH за изгаряне с основи. Накрая окото се промива с борова вода (2% H3BO3), превързва се с чиста кърпа и веднага се търси квалифицирана медицинска помощ. Ако е погълната основа или киселина се предизвиква изкуствено повръщане чрез раздразване на гърлото с пръст. За неутрализиране на основата в стомаха се пие 50-100 ml 5% CH3COOH, а за киселината разтвор на NaHCO3 и каша от 10-30 g MgO във вода.
4. Отравяния. Винаги трябва да се помни, че водата (чистата) е абсолютно безвредна. Всички останали химични реактиви в една или друга степен са отровни. Затова в лабораториите и складовете не трябва да се допуска съхраняване на реактиви в лошо запушени или ненадписани съдове, не трябва да се дишат пряко газове. Когато се извършват опити с отровни газове като: H2S, Cl2, SO2, HCl, азотни окиси и др. се работи в камина. При поемане на химикали и отрови през устата веднага трябва да се предизвика повръщане чрез раздразване, поемане на 0,5 g CuSO4.5H2O, разтворен в чаша вода или сапунена вода.След това на пострадалия се дава активен въглен и накрая мляко. Токсични са съединенията на бария, арсена, антимона, оловото и живака.
Когато отравянето е с газове, пострадалият трябва да се изнесе на чист въздух. Ако отравянето е с дразнещи газове (хлор, бром, йодни пари, серен диоксид, хлороводород) в никакъв случай да не се прави изкуствено дишане. Предпазните мерки се взимат до идването на лекаря, който трябва да се информира за характера и начина на отравянето и взетите мерки.
5. Пожар. Пожарите в лабораторната практика обикновено се дължат на нагревателни прибори, електрическата инсталация, газопроводите и на неспазването на инструкцията за работа с огнеопасни и взривни вещества.
За свеждане на тези опасности до минимум трябва да се има в предвид следното: 1) електрическата инсталация и ел. нагревателните уреди трябва да се поддържат в техническа изправност; 2) всички нагреватели да се поставят върху негорливи топлоизолационни подложки - азбестови или керамични; 3) лесно запалимите вещества (етер, алкохол, ацетон и др.) трябва да се държат при работа далеч от нагреватели, а нагряването им да се извършва на водна баня със закрит нагревател.
В случай на възникване на пожар да се вземат мерки за ограничаването и потушаването му. Затова веднага да се отстранят от зоната на огъня всички леснолетливи и горливи вещества. Изключва се вентилацията и ел. захранването като се оставя само осветлението. Затварят се прозорците за да се спре притокът на въздух. В повечето случаи при пожари в химическите лаборатории водата не може да се използва за гасене (горят несмесващи се с вода течности: бензин, бензол, етер и пр.). Вместо вода се използват пожарогасители с тетрахлор метан, пенни пожарогасители. В краен случай горящите предмети се покриват с влажни дрехи.
Когато са запалени дрехите на човек, горящите места незабавно се покриват с други дрехи.
6. Експлозии. Поради чисто механични причини в лабораториите представляват опасност всички съдове, които се намират под налягане или вакуум. Такива съдове са бутилките със сгъстени газове, автоклавите, вакуумните апаратури и дюаровите съдове.
Споменатите бутилки със сгъстени или втечнени газове трябва да се пазят строго от нагряване, сътресение или удар. Те се закрепват със специални скоби към стените на лабораторните маси и пренасянето им се извършва със специална количка. Бутилките трябва да са поставени поне на 1 m от радиатори, а през лятото да са защитени от пряка слънчева светлина.
Към взривоопасните вещества и смеси се отнасят нитридите (азидите на тежките метали, лития, магнезия). Сребърният азид се образува при продължително стоене на амонячни разтвори на сребърни соли в присъствие на алкални основи. Към взривоопасните вещества се отнасят още озонът, ClO2, KClO3, някои оксалати, прах от магнезий и сяра, прах от алуминий и NaSO4 (при нагряване), бихромна смес с органични вещества, различни смеси на KClO3 със сяра, фосфор, захар и различни праховидни редуктори.
Също така взривоопасни са смесите на всички горливи газове (водород, бензинови пари, ацетилен, етилен, пропан-бутан, сероводирод и др.) с кислорода и с въздуха.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
