петък, 27 юни 2008 г.

Уреа нитрат

Уреа нитрат е бризантен експлозив с тротилов еквивалент около 0,8 - 0,9 и подобна на него чувствителност. Детонира безотказно от количества над 5 гр ап или 3 хмтд.
Материали:
- 500 грама карбамид
- 1 литър 60% азотна киселина
- 200 - 250 гр ацетон
Техника на производство:
Киселината се охлажда най-малко до нула градуса (може и по студена)
Карбамида се разтваря във вода за да се получи наситен разтвор.
След това киселината се изсипва в подходящ съд поставен на ледена баня. Към нея се налива разтвора на карбамида. Веднага пада бяла утайка от желания продукт - уреа нитрата.
Внимание - реакцията е съпроводена от отделяне на топлина и вредни газове които не бива да се дишат!
След като сте налели целия разтвор на карбамида в киселината се изчаква 3 - 4 минути и разтвора се прецежда през плат за да се отдели нитрата от течността.
Отделения нитрат е във вит на бяло вещество. Той се промива с ацетона. Не се промива с вода защото е разтворим и загубите са мн. големи.
След това се разстила върху найлон (не върху хартия че я разяжда) и се суши на силно слънце.
Добива на UN от 500 гр карбамид и 1 литър азотна е около 1 кг което си е солидно количество.
Не трябва да се съхранява много дълго защото си губи свойствата си. Корозира метали и за това не трябва да има контакт с тях.
UN може би е най-доброто което може да се направи много лесно в къщи. Обикновено се смесва с амониев нитрат. Материалите не са много трудни за намиране.

сряда, 25 юни 2008 г.

ТАМН

Гледах този клип http://youtube.com/watch?v=CVWXusbKlrc хареса ми разбрах че формулата на в-вото е тетрааминомедендинитрат и веднага разработих системна схема - не съм смятал съотношения и така нататака всичко се прави по усет и на око

трябват ви меден сулфат- син камък натриевхидроген карбонат-сода за ляб и азотна киселина без значение от концентрацията

1. CuSO4 + 2NaHCO3 -----> Na2SO4 + CO2+H2O + CuCO3
слага се примерно 50 г син камък в мензурка с 100 мл вода и се добавя сода докато спре да се отделя CO2
CuCO3 е твърда синьозелена утайка която лесно се филтрира с финоушит плат
2. CuCO3 ----- t* -----> CuO + CO2
CuCO3 се слага на газов котлон и се нагrява докато не се превърне в меден оксид реакцията приключва когато цялото съдържание стане черно
3. CuO + 2HNO3 -------> Cu(NO3)2 + H2O
към черния CuO се добавя постепенно азотна киселина докато цялата смес стане синкаво зеленикава
4. Cu(NO3)2 + 4NH4OH ----> [Cu(NH3)4](NO3)2 + 4H2O
към гореспоменатата смес се добавя амонячна вода постепенно разбърква се и се помирисва и така се добавя докато сместа почне да мирише от амоняк
после се слага на котлона и се нагрява докато кристализира

гърми от половин грам АП
идеaлна добавка към АНФО понеже катализира разлагането на амониев нитрат

За начинаещи пиромани: Тестове на пиротехнически състави

Тестове на удар и триене на няколко лесни за изготвяне пиротехнически състава:

За начинаещите в занаята (не искам да обиждам "старите кучета") направихме с 2 колеги няколко теста на масово разпространени пиротехнически състави от лесно достъпни вещества.

Състав 1: 60% CuO + 35%Аl + 5%S
Особено чувствителен: при разтриване в хаванче с кварцов пясък се наблюдават припуквания. При отн. лек удар на чук 1,5кг се взривява силно. При прострелване с въздушна пушка се взривява. Състав 80% CuO + 20%Аl иска доста по-силен удар с чука. При прострелване с въздушна пушка се взривява и вероятно ДЕТОНИРА!.

Състав 2: 50%KNO3 + 30%Al +20%S - една от най-масовите смеси, по-често се прави 50%KNO3 + 20%Al +30%S за да се икономисва алуминий. Преди опитите я смятах за много по-безопасна!
Силно чувствителен: при енергично разтриване в хаванче с кварцов пясък има искрене и припушване. При средно силен удар с чук 1.5 кг се взривиха силно 70% от пробите, като останалите не реагираха или само изпушиха . При прострелване с въздушна пушка почти не се взривява (взриви се само 1 от 5, което го отдавам на случайна искра при попадението).

Състав 3: Pb3O4 + Аl 50/50 по обеми. Доста спорна смес, масово разпространена в обозримото минало. Реагира и на най-малката искра! Взривоопасна и токсична, димът също е токсичен.
Силно чувствителен: На теста с хаванчето няма видим резултат. При средно силен удар с чук (по-силен от този на смес2) 1.5 кг се взривява средно силно безотказно. При прострелване с въздушна пушка се взривява. Добавянето на 5-10% сяра вдига силно чувствителността на каквото и да е въздействие, дори на статично електричество. Добавянето на сяра си е самоубийство!

Състав 4: 60% KMnO4 + 20%Al + 20%S
Силно до средно чувствителен: На теста с хаванчето е най-чувствителен от изброените до тук състави - припуква постоянно. От доста силен удар с чука се взривява безотказно и силно. При прострелване с в. пушка - на 30%. При съотношения 80%KMnO4 + 16% Al + 4%S тестовете с в. пушка са на 70%успешни. Дори само запалена в по-големи количества ( над 20г) без обвивка при второто съотношение се наблюдава взрив.

Състав 5: 70%KMnO4 + 30%Al
Чувствителен: Няма резултат на теста с триенето в хаванче. От много силен удар с чука се взривява силно, но средно 20% не се взривиха. При прострелване с в. пушка не се взривява.

Състав 6: Черен Барут
Слабо чувствителен: Няма резултат на теста с триенето в хаванче. От много силен удар с чука се взривиха съвсем слабо 4 от 10 проби и една само изпуши. При прострелване с в. пушка не се взривява.

Състав 7: K4[Fe(CN)6]:S:KNO3 = 60:20:80 по обеми.
Много слабо чувствителен: И на трите теста няма резултат.

Сила на взрива при удар с чук по състави (по слух): състав 2, състав 1, състав 5, състави 4, състави 3, състав 6 .

Като относително безопасни мога да определя ЧБ, състав 7 и донякъде състав 5.
K4[Fe(CN)6]:S:KNO3 = 60:20:80 е най - безопасен. В корпус от PVC тръба е по - силен от ЧБ и Pb3O4 (миниум) + Аl , съизмерим е по сила и по цена с 50%KNO3 + 30%Al +20%S . В корпус от PVC тръба най - силен е 80%KMnO4 + 16% Al + 4%S, следван от 70%KMnO4 + 30%Al. Не съм пробвал да хабя в тръба CuO + Al, защото материалите са скъпи.

Всички други са нестабилни и опасни, като най - опасен определям Pb3O4 + Аl + S 50/50/5-10 !!!

Не провеждайте описаните опити в къщи и пазете пръстите на ръцете!

Смесите са тествани с чук 1.5 кг, с който съм удрял метален цилиндър 500 гр. върху дебела желязна плоча. Смесите са между плочата и цилиндъра. количеството е еднакво - обемно определено (колкото се събира в 2 чашки за в.пушка приблизително 0.1гр. ).
Стреляно е с в. пушка Hatsan 125 със стоманен куршум 5.5мм (не с оловна чашка) от 15 м. Пробите (5гр.) също са върху металната плоча, в найлонови пликчета, добре облепени с хартиено тиксо.

петък, 20 юни 2008 г.

Въпроси?

Това е темата, в която може да задавате всякакви въпроси.

Полезни съвети

Използването на полиетиленови опаковки при амониевоселитрените ВВ спомага за по-дългото запазване на качествата им и повишаване на водоустойчивостта.

Пресоването на някои състави е доста опасно и за да се намали опасността те могат да се навлажнят с ацетон спирт или друга течност , която не взаимодейства с тях.

Окислител и горивно вещество никога не се смилат заедно , понякога само черния барут прави изключение , както и някои слабочувствителни смеси , повечето на основата на амониев нитрат.

Ако ви трябват ниски температури в домашни условия може да се окаже , че това не е толкова сложна задача. Например ако смесите 41,6 грама натриев хлорид и 41,6 грама амониев нитрат със 100 грама сняг ще получите температура от -40 градуса Целзий.

Ако и това е малко - смес от 1,44 части CaCl2.6H2O и една част сняг ще ви осигури температура от -55 градуса Целзий.

При добавяне на калиев нитрат към амонитите се намаляват вредните газове и се подобрява предаването на детонацията от патрон на патрон. За тази цел натриевият нитрат е непригоден.

Ако много ви се иска да опитате действието на райския газ върху натриев амид или пък малко да се поразвеселите температурата при която амониевият нитрат се разлага с отделяне на N2O е 260 - 285 градуса Целзий, НО ИМА ОПАСНОСТ ОТ НАТРАВЯНЕ С ДРУГИ АЗОТНИ ОКСИДИ, АКО ТЕМПЕРАТУРАТА Е РАЗЛИЧНА.

Завърнах се!

Извинявам се, че толкова време не съм писал нищо. Сега ще пиша постоянно по някоя друга бомбичка. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ, ЗА ДА НЕ НАВРЕДИТЕ НА ВАС И НА ОКОЛНИТЕ!!!

понеделник, 28 април 2008 г.

Бомба от патронче за сифон.

Продукти:

Патронче от сифон (употребявано), барут (димен, бездимен) или ацетонов пероксид или някакъв флаш, фитил.

Патрончето за сифон се разпробива толкова колкото да влезе фитила, пълни се с барут, и фитила се пъха вътре. Това е твърде опасно, особено ако не използвате дълъг фитил, и изобщо не препоръчвам да го правите. По-добре като го запалите или отивате много на далече или се криете зад нещо, защото взривът е много мощен и хвърчат метални парчета от патрончето. Ще кача снимки и клипче ама сега нямам време

Откъде да си намерим реактиви ?

Почти всички се намират и в магазините за реактиви , но тук са някои алтернативни източници. Един съвет - НЕ СИ КУПУВАЙТЕ РЕАКТИВИ НА MERCK , освен ако не сте готови да заплатите десетократната им стойност.

Калиев нитрат , амониев нитрат , амониев сулфат , калциев нитрат , калиев сулфат карбамид , калиев хлорид - от магазини за торове.

Лимонена киселина , винена киселина , ортофосфорна киселина - от магазините за хранителни стоки.

Цинк - обикновено корпусите на батериите са направени от цинк.

Нишадър - от аптеката , също така се използва при калайдисване.

Сяра - от магазините за торове , от аптеката.

Калиев перманганат - от аптеката.

Кислород - използва се при заваряване с оксижен.

Въглероден диоксид - патрончета за сифон , пожарогасители.

Амоняк - разтвор от аптеката.

Йод - от аптеката , но там обикновено е смесен с калиев йодид и е в спиртен разтвор.

Сребърен нитрат - преди се е продавал в аптеките , сега се намира по-трудно.

Калиев хлорат /бертолетова сол/ - намира се много трудно , най-вече в магазини за реактиви.

Калциев карбонат - тебешир , варовик , мрамор.

Натриев карбонат - сода за бъчви , продава се в магазините.

Натриев хидрогенкарбонат - сода за хляб.

Натриева основа - сода каустик , продава се в магазините.

Бариев сулфат - понякога се продава в аптеките.

Калциев оксид - негасена вар.

Калциев дихидроксид , калциева основа - гасена вар.

Калциев хлорид - продава се в магазините , използва се заедно с мая за сирене.

Магнезий - сплавта "електрон" съдържа голямо количество магнезий />85%/.

Натриев силикат - течно стъкло.

Амониев хидрогенкарбонат - амонячна сода.

Меден сулфат - кристалохидрат /5 молекули вода/ - син камък , продава се в магазините за растителна защита.

Калциев карбид - използва се за получаване на ацетилен , може да се намери при някой , който работи с оксижен.

Калциев хипохлорит - хлорна вар , използва се за дезинфекция , за хлориране на вода.

Ацетон - в железарските магазини.

Уротропин - сух спирт.

Захароза - захар.

Глюкоза - продава се в магазините.

Декстрин - лепило "Рила"

Въглерод - дървени въглища , графит , диамант.

Алуминий - фолио от шоколад , стари антени от телевизори и много други неща са направени от алуминий. Познава се лесно по относително ниското тегло и по това , че в чист вид е мек. Алуминиев прах може да се получи от бронзова боя за печки , която се разтваря в 500 милилитра бензин , а после бензина се оставя на спокойствие , алуминия пада на дъното , след което изливате бензина и си прибирате алуминия.

Целулоза - памукът е почти чиста целулоза (до 98%).

Глицерин - продава се в аптеките , но не е гарантирано безводен.

Мед - повечето електрически проводници са от мед.

Парафин - свещите за осветление са от парафин.

формалдехид - 40% разтвор се нарича Формалин - използва се за дезинфекция.

Живак - от повредени термометри , може и от здрави , но излиза скъпо.

фенолфталеин - в аптеката /пургатив/ , за съжаление е смесен с нещо друго , но в краен случай може да се прекристализира , така или иначе ако само ви трябва качествена реакция за основа върши работа.

Миниум /Pb3O4/ - продава се като боя в железарските магазини.

Идитол - продава се в железарските магазини , под названието "херметик" , там има 55% идитол и 45% етилов алкохол. Изглежда като тъмночервена смола. По принцип се изпозва като 50% разтвор в спирт. По изчисления на VEGA в един милилитър херметик има 0,9 грама идитол. Ако искате да си го отделите - нагрявате го на котлона , когато е достатъчно сух се троши лесно. При загряване до 200 градуса Целзий сушенето е завършено.

петък, 25 април 2008 г.

Димка от захар

Продукти: Калиев нитрат(намира се в селскостопанските аптеки под името мулти-К или калиев нитрат) - 6 части , Захар - 4 части или КН - 5 части и захар - 5 части.
Селитрата и захарта се смесват добре и се поставят в метална кутия, например от консерва, на слаб огън. Кутията после се използва за опаковка на димката. Сместа се разбърква постоянно, а когато се стопи, вътре се слага фитил с малко леснозапалима смес, която да послужи по-късно при запалването, което е доста трудно. Не използвайте тенджери, тигани и подобни, особено с тефлоново покритие, защото напълно вероятно е, ако не бъркате добре, сместа да се запали и цялата кухня да се опуши. Ако правите това вкъщи, убедете се, че може да отворите прозорците, имате достатъчно дезодорант, ако не ви харесва миризмата на димката и най-вече се пригответе за голямо чистене. Ако сместа изгори, трябва остатъците да се премахнат незабавно. При спазване на техниката за безопасност инциденти не би трябвало да има. Желателно е използването на аспиратор. Възможно е селитрата и захарта просто да се смелят на прах, но така приготвена димката е много по-хигроскопична. По други данни подходящо е за запалване да се използват главички или цели кибритени клечки, поставени в димката, докато е още разтопена.
Най-безопасно е да се разтопи само захарта, а фино смления калиев нитрат да се добави след разтапянето и спирането на котлона.
Може да се използва за малка димка флакон от дезодорант, разрязан наполовина, като се разтапя вътре захарта, докато се карамелизира, прибавя се калиевия нитрат като се държи флакона далече от котлона. След това за да разбъркам сместа използвах пирон, като леко я нагрявах, след което с пирона изтеглих около 4 сантиметра от сместа като фитил, за да се запали по-лесно. Сместа е напълно хомогенна, преди да изстине напълно остава за известно време пластична и донякъде прилича на пяна за топлоизолация, а цвета е светлокафяв. Нямах никакви проблеми с димката, наскоро пак правих, използвах почти цял флакон от дезодорант, като отрязах само малко от горната част. Не препоръчвам да се карамелизира захарта заедно със селитрата, защото най-вероятно ще се наложи да се отървете от сместа, която е много вероятно да се запали. Най-лесно се пали от въглен, а не от открит пламък.
При съотношение 65 части селитра и 35 части захар се получава ракетно гориво, като за него някои препоръчват сорбитол - заместител на захарта, аз съм виждал да се продава в магазините "METRO"/.


вторник, 22 април 2008 г.

Бомба от NaOH и Al

Бомбата е съставена от натриева основа (сода каустик намира се във всеки хранителен магазините търсете да е течна) и алуминиево фолио(станъол от шоколад става) . Слага се 2-3 пръста от течността в шишето независимо какво е то и около 10-20 топчета от алуминиевото фолио да не са много смачкани първо слагайте тях после сода каустик. Слагате ги максимално бързо и затваряте. НЕ РАЗТРЪСКВАЙТЕ!!! Така ще ускорите реакцията и не можете да затворите ботилката. Взрива се получава от голямото налягане от водорода който се отделя. Опасността от нещо е да ви пръсне сода каустик затова като оставите бутилката по далече. Гърми след около минута. За по-интересно малко преди да се пръсне го хвърлете в огъня (ВОДОРОДА Е РАКЕТНО ГОРИВО).

понеделник, 21 април 2008 г.

Напалм

Напалм

Напалмът се използва като основно запалително вещество по време на война , защото може да има най-различни запалителни свойства , в зависимост от начина , по който се приготвя. Името напалм произлиза от състава на първите използвани напалми - те са съдържали алуминевите соли на НАфтеновата и ПАЛМитиновата киселина. Основен продък за приготвянето на напалма най-често е бензинът. В състава му и грес (не е проверено) , тъй като гресите са магнезиеви сапуни. Освен това в напалма може да има фосфор , алкални метали окислители и други. За повишаване на температурата на горене се добавят метални прахове (алуминий или магнезий)

Рецепти за напалм:

напалм-В

Състав - бензин 25% , бензол - 25% , полистирол - 50%.

Бензолът се използва поради по-добрата разтворимост на полистирола в него. Най-добре е да се използва пенополистирол (стиропор) , поради по-лесното приготвяне и по-бързото му разтваряне. Бензолът може да се замени с толуол (толуен) или ацетон. Също така може да се добавят алуминиев или магнезиев прах , тогава се получава пирогел , който освен способността на този тим напалм да прилепва към мокри повърхности има и много висока температура на горене. Това е един от най-добрите видове напалм. Понякога може да се замени полистирола с плексиглас , но не е за препоръчване , защото свойствата може да се влошат.


За да се направят алуминиевите соли на органичните киселини една рецепта е :

Al(NO3)3 или Al2(SO4)3 се смесват с равно количество настърган сапун и сместа се нагрява до кипене. Полученият твърд остатък са въпросните соли , които се поставят в бензин от 4 до 20 % , колкото повече , толкова по-гъст е напалма. Към всеки напалм могат да се добавят метални прахове. За сапун най-добре купете от най-евтиния , защото в него има минимално количество добавки , това което е най-добро за кожата е най-лошо за напалма. Към напалма също така могат да се добавят и окислители ( В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ИЗПОЗВАЙТЕ КАЛИЕВ ПЕРМАНГАНАТ , защото той се разпада при контакт с органични вещества , като често ги запалва. ) При добавяне на фосфор напалмът се самозапалва най-често при ниска температура , а при алкални метали - при навлажняване. По не особено сигурни данни добавката на калциев оксид (негасена вар) , особено в комбинация с фосфор прави угасянето с вода практически невъзможно , дори и без алкални метали. Добавките по принцип са до 20%. За гориво се използват всякакви органични горива , включително асфалт , керосин , нафта и т.н.


Напалм , по рецепта на VEGA

565 милилитра бензин се наливат в метален съд с капак , например стара тенджера. Загрява се на водна баня , до 50 - 60 градуса целзий , без присъствие на открит огън и се добавят 14 грама стеаринова киселина , по възможност по-ситна. Отделно в 42 милилитра етанол (етилов алкохол , спирт) се разтварят 2 грама натриев основа (сода каустик). След като стеариновата киселина се разтвори в бензина при разбъркване бързо се прибавя разтвора на содата. След една минута тенджерата се маха от водната баня , а разтвора се излива в подходящ съд. За около един час сместа се втвърдява и може да се реже с нож. Полученото твърдо гориво е лесно запалимо , топи се при около 60 градуса по Целзий , блокче от 100 грама изгаря за 1-2 минути , температура на пламъка около 850 градуса Целзий. Рецептата е изпратена от VEGA , източник е книгата лабораторни работи по ВВ , руска , 1954 година.

Това е напалм с бензин и стиропор.

петък, 18 април 2008 г.

Черен барут

Черен барут

Състав:


Калиев Нитрат - 75 %


Дървени Въглища - 15%


Сяра -10%

Рецепта

Всички съставки се смилат поотделно на фин прах. За целта може да се използва кафемелачка. Смилането заедно е ОПАСНО. След това в пластмасов съд се изсипват всички съставки и се добавя вода при непрекъснато разбъркване , докато се получи гъста каша. така получената смес се изсипва на найлон и се суши на сянка или на слънце докато е почти суха. При стискане на сместа в юмрук тя трябва да не изпуска вода и да не се разпада след отпускане. тогава тя се прави на топка , престоява една нощ и на другия ден се суши до пълно изсъхване , като предварително е била раздробена. Получават се тъмносиви или черни прах и гранули , които трябва да се съхраняват на сухо място в херметично затворени съдове. Барутът е почти нечувствителен към удар , но лесно се запалва от огън.

Добрият барут се познава , като се запали малко от него върху лист от тетрадка. Барутът трябва да изгаря бързо и да не прогаря хартията.

Въглищата трябва да са от липа или бор , добри резултати даде и тополата , най-добре да си ги направите сами.

Дървата се запалват и горят , докато се получи жар. след това се гасят , като се поставят в подходящ съд (например тенекия от сирене) и се захлупят с капак. Друг начин е да се поставят в тенекията и отгоре да се остави малък отвор , а тенекията да се сложи в огъня.

Сярата се продава в аптеките и магазините за торове и препарати за растителна защита.

Калиевият нитрат (калиева селитра) се продава в магазините за торове , защото е минерален тор.

Безсерният барут съдържа 80 % калиев нитрат и 20 % дървени въглища.

Барутът за фитили съдържа калиев нитрат 78% , сяра - 10 % , въглища - 12%.

Най-добро смилане се получава с мелница с топчета. Това не е най-добрата рецепта за черен барут , но е най-простата.

(изпробвано)


Черен барут - рецепта на VEGA

Димният барут е една вечна тема за пиротехниката
След стотици опити и изпитания моят опит показа следното:
1.Без топкова мелница качествен барут не става!!!

2.Различните рецепти не са толкова определящи (дали ще е 75:15:10 или 74:13:13 и т.н. разликата е пренебрежимо малка)

3.Матерала за въглена - най-важно да е напълно овъглен!!!
Опитвал съм с въглен от: бреза,върба,липа,памук,леска,лоза,сено,чам,коноп.
Много добър резултат с лоза и чам , супер резултат с въглен от коноп!
Разбира се конопа е краино недостъпен и аз го замених с коноп от калчища и конопено въже , но въпреки това се отказах от използването му заради високата цена.
Сега работя с лозов въглен и резултата е като фабричния барут.

4.Селитрата ако не е сушена предварително при ~150 градуса Целзий не може да бъде смляна достатачно защото предизвиква слепване на сместа в мелницата !!

5.Последователноста на работа е:
-смилане на въглена(100г въглен за 12 ч)
-смилане на въглена и селитрата заедно - 5 ч(ваглен-30г + 150г селитра)
-добавяне на сярата и мелене още 2 ч(20г С)

Получения прах смесвам с вода и претривам в хаван до получаване на сбита маса!
Гранулирам като претривам през сито с 6 отвора на линеен см.


вторник, 1 април 2008 г.

ЕГДН нитроантифриз

Нитрогликолът е едно от най мощните бризанти ВВ, с тротилов еквивалент 2.
Представлява бяла течност с плътност 1,4 , доста по-малко чувствителен ВВ е от АП, но е токсичен (при отравяне, противоотровата е 100 г. ракийца(БЕЗ МАЙТАП и 200 г. салата Rolling Eyes )

За синтеза са ви нужни :

90мл. сярна киселина
63г. амониев нитрат
25мл. антифризен концентрат

1. Смесва се сярната киселина с амониевия нитрат
2. Поставя се сместа на солено ледена баня. докато се охлади под 10°C
3. Постепенно и нежно наливайте етиленгликола, като температурата не трябва да превишава 20°C. Ако излеете етиленгликола рязко, може да последва взрив и има голяма вероятност да се нараните, а и да умрете. След 30 мин. нитроетилена се отделя. Изсмуквате го със спринцовка и го промивате с разтвор от сода бикарбонат.

Веществото детонира от половин грам АП.

@егдн, може да се ползва за динамити смесен с УН(уреа нитрат) или амониев нитрат.
http://youtube.com/watch?v=Cg4eg6VGmcQ тук се детонират 15 мл.

петък, 28 март 2008 г.

Амонал

Амонала е сравнително слабо бризантно ВВ 0,7-ТНТ еквивалент много е важно да е сух влажността драстично намаля чувствителността му.

Най-лесно взривим е 60 г. амониева селитра максимално ситна и 40 г. алуминиева пудра
гърми от 1 г. оловен азид или 2-3 г АП(ацетонов пероксид) / ХМТД

Друг амонал е 80 г. амониев нитрат и 20 г. алуминий
гърми от 10-12 г. АП/ХМТД

Друг амониев нитрат 75 г. алуминий 15 г. пудра захар 10 г.
детонатор 10-12 г. АП/ХМТД

четвъртък, 27 март 2008 г.

Flash powder

От английски ез. "Flash Powder" - Флаш паудър, преведен като "Проблясващ прах", представлява взривно вещество, което изгаря с висока скорост и температура, отделяйки голямо количество светлинна енергия и газообразни продукти. Флаш съставите са обикновени механични смеси от окислители и горива. Окислителите могат да бъдат вещества като калиев нитрат, перманганат, перхлорат, хлорат, и други. Горивата са най-често метали, като алуминий и магнезий. Сяра може да бъде добавена за понижаване на пламната температура и за увеличаване на скоростта на горене.
За да се получи добър флаш, веществата трябва да бъдат на фин прах. Колкото по финно са смляни, толкова по-добър ще бъде резултатът, както ще се повиши и чувствителноста на сместа.

Повечето флаш състави са чувствителни към механични въздействия, като натиск, удар или триене ! Затова с тях трябва да се работи предпазливо. Веществата винаги трябва да се смилат отделно и никога заедно. Най-предпазливо смесване на веществата става, като се изсипят в центъра на голям лист хартия, и листът се прегъва докато сместа не стане хомогенна. Има и други предпазливи начини, като например да смесвате веществата в пластмасова/дървена кутийка, накланяйки я от едната страна към другата.

Съществуват рискове от самозапалване при повишена влажност на състави съдържащи калиев нитрат, перманганат, хлорат, натриев хлорат с алуминий и магнезий. Този риск може да бъде силно намален при добавянето на 3-5% борна киселина (инсектицид). Смята се, че добавянето на толкова малко количество почти не променя взривните качества на съставите.
Също така, съставите с окислител к. перманганат са много чувствителни към органични вещества и трябва да се избягва допирането им до тях, защото в някои случаи перманганатът силно окислява горивата и запалва.

Състави

- С калиев перманганат

KMnO4 – 60
S – 20
Al – 20

KMnO4 – 70
Al – 30

KMnO4 – 60
Mg – 20
S – 20

KMnO4 - 50
Al - 25
Mg - 25

- С калиев нитрат

KNO3 - 50
Al - 20
S - 30

- С калиев перхлорат

KClO4 - 70
Al - 30

KClO4 - 63
Al - 27
S - 10

KClO4 - 50 По-силен перхлоратен флаш от този с алуминия, по-безопасен от магнезиевия.
ПАМ - 50

KClO4 - 50 Най-силен от алуминиевия и магналиевия флаш, но по-чувствителен.
Mg - 50

- С калиев хлорат (много чувствителни, не ви съветвам да си играете с тях)

KClO3 - 55
Al - 27
S - 9
Дървен въглен - 9

KClO3 - 69
Mg - 31

1. NH4NO3 - 50г
Mg (ПАМ) - 50г

- смесват се финно смлени , изгаря почти мигновенно с бял пламък и много искри; при изгаряне в затворено пространство на по-големи количества смес (над 500гр. - особено при излишък на NH4NO3) вероятно горенето преминава в детонация поради взривното термично разлагане на NH4NO3 при температури над 330 градуса.

2. NH4NO3 - 65г
Al - 50г

- смесват се финно смлени , изгаря значително по-бавно от горната смес, но отделя и по-ярка светлина. В затворено пространство и при здрав метален корпус, особено при излишък на NH4NO3 съществува възможността за преминаване на горенето в детонация поради изложените по-горе причини. По - нечувствителна е на механични въздействия от перманганатен, хлоратен или перхлоратен флаш.

3. Ba(NO3)2 - 60г
Al и/или Mg - 30г
S - 20г

Изгаря по-бързо от флаш на основата на KNO3 със зеленикав пламък. За усилване на зеления цвят може да се добави 5-6% меден оксид, меден хлорид или меден оксихлорид (около 70% меден оксихлорид се съдържа в препарата "КУПРОЦИН"). Със меден сулфат не се получава.
Цветни флашове

KClO4 - 37
Sr(NO3)2 - 11
Mg - 37

CuO - 11
PVC - 4

BaSO4 - 50
Mg - 50


NaNO3 - 86
Mg - 14


Sr(NO3)2 - 50
Mg - 50

Ba(NO3)2 - 48
Mg - 48

PVC - 4

сряда, 26 март 2008 г.

Миризлива димка

Материали:
1 Амониев нитрат - 500г.
2. Стърготини дървени - 350г (може и не просушени)
3. Олио, зехтин, парафин, мас, стари автомобилни масла, абе каквото ви попадне от тоя род - 10г
4. Сяра на прах - 40г

Приготвяне: Навлажняват се стърготините с маслото добре, после се смесват равномерно със сярата, а после и с амониевата селитра, която е желателно да е смляна.
Сместа се уплътнява добре в метален контейнер ( стари дезедоранти стават отлично), прави се канал в средата с диаметър 1 см ( с молив или нещо подобно). Така приготвена димката се пали трудно. Запалва се със калиев нитрат + ситни дървени стърготини = 1:1, насипани в канала. Може да използвате за запалване всякаква по-бавно горяща смес . С така приготвената димка ще изселите половин квартал - миризмата е нетърпима!

И все пак съдържащия се в дима SO2 е отровен. Същата димка, но без мазнини се ползва за тровене и прогонване на къртици, мишки и др. подобна гад: щом се раздими се пуха в дупката им а самата тя се заравя с пръст.

вторник, 25 март 2008 г.

Димка

калиев перманганат (намира се в аптеките ако ви е скъп вземете от някой ветиринар)/амониев нитрат (има го във всяка селскостопанска аптека) амониевият нитрат сигурно ще е на гранулки распрашете го със чук или нещо друго смесвате веществата 1:2 завива се в алуминиево фолио много здраво прави се дупка с клечка за зъби и се нагрява със запалка до старта на реакцията. Ще кача клип по всички публикации, но просто сега нямам време

понеделник, 24 март 2008 г.

Ацетонов пероксид

Свойства - бял кристален прах, топящ се при 97 градуса Целзий. Неразтворим във вода, слабо разтворим в огранични разтворители /бензол, ацетон, етер/. Много чувствителен към триене и удар, има голяма бризантност.
Трипероксидът не влияе на мед, желязо, цинк, алуминий и леко влияе на оловото. Скоростта на детонация при 0,92 грама на кубичен сантиметър е 3750 метра в секунда, а при плътност 1,18 е 5300 метра в секунда. Уравнение на взривното разложение:
(C3H6O2)3 --> 1,30 CO2 + 2,44 CO + 2,61 CH4 + 0,63C2H6 + 0,23 C4H4 + 0,47 H + 0,96 H20 + 0,47 C

Реактиви и пособия:
Ацетон - 1л (намира се в бояджийски магазин или железария)
Перхидрол 30% - 1л (по аптеките ползва се за изрусяване)
Солна киселина - 100мл (при някой тенекеджия или в сайт за реактиви)

Препоръчително е всичко това да се прави навън зимно време, защото ако сместа не се охлажда добре, може да избухне! Ако сместа започне да се нагрява много, по-добре излейте всичко. Не трябва да се запушват плътно съдовете със сместа!
Солната киселина се смесва с перхидрола, след което сместа се охлажда до най-малко 0* С. Добавя се предварително охладеният ацетон на малки порци при разбъркване. Сместа се държи в хладилник 12 часа, след което още 24 часа на стайна температура. След това се промива с вода , после с 5-10% разтвор на сода за хляб (натриев хидрогенкарбонат) и накрая отново с вода. След това се филтрира като за тази цел може да се използва памучен плат. Суши се само при стайна температура. След като изсъхне, се прибира в херметичен неметален съд. Скоростта на детонация при плътност 0,92 g/cm3 е 3750 m/s а при плътност 1,18 g/cm3 е 5300 m/s. Скоростта на горене на цилиндрична таблетка с диаметър 4 mm и височина 6-7 mm пресована при налягане 2000 kg/cm3 до плътност 1,22 0,92 g/cm3 е 0,95 cm/s.

Ацетоновият пероксид е инициращо вв(взривно вещество). Това означава, че се използва за детонатор на бризанти вв(амонал, нафтонит, анфо, астролит и др.). Те немогат да гръмнат като се запалят само ще изгорят трябва им детонатор. Масата на веществото използвано за детонатор се променя в зависимост от веществото, което ще детонира. Под всяка публикация аз ще пиша инициращо ли е бризанто ли е и ако е бризанто от колко грама ацетонов пероксид ще детонира. Пиша го в тази публикация, защото това е на използваният детонатор.

Техника на безопасност при работа в лаборатория

Основно изискване при работа в лабораторията е точното спазване на инструкцията за техника на безопасността. Във всички случаи, когато има опасност от пожар, експлозия, изпръскване, работната апаратура трябва да се намира зад защитен щит или в камина със спуснато предпазно стъкло. По време на работата с опасни вещества (отровни, лесно запалими и експлозивни) в лабораторията трябва да има най-малко двама души.

В лабораторната практика като резултат на незнание или невнимание твърде често се случват нещастни случаи като: изгаряне, отравяне, пожар и др. За избягването им всеки работещ трябва да знае как да предпази себе си и другите и да окаже първа помощ при нужда.

1. Наранявания. При леки порязвания раната се оставя открита докато изтече малко кръв, обилно се промива с 3 %-ен разтвор на H2O2 и се почиства от механични замърсявания. Раната се дезинфекцира с йодна тинктура или риванол и се прави лека превръзка с марля и бинт. В по-тежки случаи се взимат мерки за спиране на кръвотечението (стягане на кръвоносния съд на място между сърцето и раната).

2. Термични изгаряния. Поразеното място се посипва със сода за пиене, картофено нишесте или талк. Добре помагат и компресите от прясно приготвен 2%-ен NaHCO3, 5%-ен KMnO4 или 5%-ен разтвор на танин. Прилепналите към раната вещества трябва да се отстранят.

3. Изгаряния с киселини и основи. Капките от концентрирани киселини и основи, попаднали върху кожата се попиват със суха марля или филтърна хартия. Поразеното място обилно се промива с вода, а след това - с разтвор на NaHCO3 (изгаряне с киселини) или със силно разреден разтвор на CH3COOH (изгаряне с основи). След изсушаване се намазва с вазелин и се прави суха превръзка.

При попадане на капки в очите веднага се прави обилна промивка с вода (с очна промивна чаша) в продължение на 10-20 минути, като задължително окото се държи отворено. След това се прави промивка с много разредени разтвори NaHCO3 (около 0,5%) за изгаряне с киселини, или 0,5% CH3COOH за изгаряне с основи. Накрая окото се промива с борова вода (2% H3BO3), превързва се с чиста кърпа и веднага се търси квалифицирана медицинска помощ. Ако е погълната основа или киселина се предизвиква изкуствено повръщане чрез раздразване на гърлото с пръст. За неутрализиране на основата в стомаха се пие 50-100 ml 5% CH3COOH, а за киселината разтвор на NaHCO3 и каша от 10-30 g MgO във вода.

4. Отравяния. Винаги трябва да се помни, че водата (чистата) е абсолютно безвредна. Всички останали химични реактиви в една или друга степен са отровни. Затова в лабораториите и складовете не трябва да се допуска съхраняване на реактиви в лошо запушени или ненадписани съдове, не трябва да се дишат пряко газове. Когато се извършват опити с отровни газове като: H2S, Cl2, SO2, HCl, азотни окиси и др. се работи в камина. При поемане на химикали и отрови през устата веднага трябва да се предизвика повръщане чрез раздразване, поемане на 0,5 g CuSO4.5H2O, разтворен в чаша вода или сапунена вода.След това на пострадалия се дава активен въглен и накрая мляко. Токсични са съединенията на бария, арсена, антимона, оловото и живака.

Когато отравянето е с газове, пострадалият трябва да се изнесе на чист въздух. Ако отравянето е с дразнещи газове (хлор, бром, йодни пари, серен диоксид, хлороводород) в никакъв случай да не се прави изкуствено дишане. Предпазните мерки се взимат до идването на лекаря, който трябва да се информира за характера и начина на отравянето и взетите мерки.

5. Пожар. Пожарите в лабораторната практика обикновено се дължат на нагревателни прибори, електрическата инсталация, газопроводите и на неспазването на инструкцията за работа с огнеопасни и взривни вещества.

За свеждане на тези опасности до минимум трябва да се има в предвид следното: 1) електрическата инсталация и ел. нагревателните уреди трябва да се поддържат в техническа изправност; 2) всички нагреватели да се поставят върху негорливи топлоизолационни подложки - азбестови или керамични; 3) лесно запалимите вещества (етер, алкохол, ацетон и др.) трябва да се държат при работа далеч от нагреватели, а нагряването им да се извършва на водна баня със закрит нагревател.

В случай на възникване на пожар да се вземат мерки за ограничаването и потушаването му. Затова веднага да се отстранят от зоната на огъня всички леснолетливи и горливи вещества. Изключва се вентилацията и ел. захранването като се оставя само осветлението. Затварят се прозорците за да се спре притокът на въздух. В повечето случаи при пожари в химическите лаборатории водата не може да се използва за гасене (горят несмесващи се с вода течности: бензин, бензол, етер и пр.). Вместо вода се използват пожарогасители с тетрахлор метан, пенни пожарогасители. В краен случай горящите предмети се покриват с влажни дрехи.

Когато са запалени дрехите на човек, горящите места незабавно се покриват с други дрехи.

6. Експлозии. Поради чисто механични причини в лабораториите представляват опасност всички съдове, които се намират под налягане или вакуум. Такива съдове са бутилките със сгъстени газове, автоклавите, вакуумните апаратури и дюаровите съдове.

Споменатите бутилки със сгъстени или втечнени газове трябва да се пазят строго от нагряване, сътресение или удар. Те се закрепват със специални скоби към стените на лабораторните маси и пренасянето им се извършва със специална количка. Бутилките трябва да са поставени поне на 1 m от радиатори, а през лятото да са защитени от пряка слънчева светлина.

Към взривоопасните вещества и смеси се отнасят нитридите (азидите на тежките метали, лития, магнезия). Сребърният азид се образува при продължително стоене на амонячни разтвори на сребърни соли в присъствие на алкални основи. Към взривоопасните вещества се отнасят още озонът, ClO2, KClO3, някои оксалати, прах от магнезий и сяра, прах от алуминий и NaSO4 (при нагряване), бихромна смес с органични вещества, различни смеси на KClO3 със сяра, фосфор, захар и различни праховидни редуктори.

Също така взривоопасни са смесите на всички горливи газове (водород, бензинови пари, ацетилен, етилен, пропан-бутан, сероводирод и др.) с кислорода и с въздуха.

петък, 15 февруари 2008 г.

Експлозия


Взривът е химична реакция между два или повече хим. елемента протичаща за много кратък период от време при което се отделя на голямо количество енергия в малък обем. По произхода на отделената енергия взривовете се делят на химически, атомни, ядрени, електрически (например гръмотевица) и др. Химическият взрив във въздуха се отличава от горенето по това, че процесът на отделяне на енергията протича много бързо, поради което е съпроводен с образуването на ударна вълна. Взривното горене на взривното вещество има детонационен характер в смисъл, че въвличането на нови порции взривно вещество в химическата реакция се случва на фронта на ударната вълна (а не чрез топлопроводимост и дифузия, както е при бавното горене). От това условие по необходимост следва, че при химически взрив, съпровождан от екзотермична окислителна реакция (горене), изгарящото вещество и окислителят трябва да бъдат смесени, иначе скоростта на реакцията ще бъде ограничена от скоростта на доставяне на окислителя, а този процес като правило има дифузен характер. Например природният газ гори бавно в горелките на кухненските печки, защото кислородът попада бавно в областта на горене по пътя на дифузията. Обаче, ако газът се смеси с въздух, той се взривява и от малка искра. Черният барут се състои от механическа смес от изгарящо вещество ( дървени въглища и сяра) и окислител (селитра). Високоефективните взривни вещества често съдържат кислород в състава на собствените си молекули. При получаване на достатъчно енергия (активираща енергия) от такава молекула, тя самопроизволно се разлага на гориво и окислител, които изгарят. Подобни свойства притежават молекулите на тринитроглицерина (глицеролов тринитрат от който се приготвя динамит), тринитротолуола (тротил) и др.

Едни от най-известните взривове са тези в Хирошима и Нагасаки по време на Втората световна война. Т.нар. Цар бомба е най-мощният взрив в историята, причинен от хора.

Най-мощните познати взривове са взривовете на свръхновите звезди.

понеделник, 11 февруари 2008 г.

Взривно горене

Взривното горене е взривна химична реакция, която се разпространява във взривното вещество със скорост по-малка от скороста на звука във същиязаряд ( <1000м/сек.) Докато за изгарянето на горивата е необходим кислород от околната среда, за взривните вещества тои не е необходим и за това взривното горене се нарича самостоятелно горене.
Взривното горене започва под деиствието на инициращ импулс, които нагрява веществото само в дадено място изпарява го и го запалва. От горящите частици се отделя топлина, която загрява съседните частици, изпарява ги и ги запалва. По такъв начин взривната химична реакция се превръща във верижна и лавинообразно се разпространява в целия заряд.
При взривното горене реакцията се разпространява благодарение на топлообмена между частичките на ВВ. Запалването на частичките чрез топлообмен отнема известно време, в следствие на което реакцията се забавя и се разпространява със сравнително малка скорост.
Скоростта, с която се разпространява взривното горене в заряда от взривно вещество, се влияе от много фактори.
От химичния състав зависи как ще започне и как ще протече взривното разлагане. Колкото повече енергия е необходима за изпаряването на частичките и за запалването на парите, толкова по трудно и с по-малка скорост взривното горене се разпространява в заряда. И обратно, колкото частичките на взривното вещество се запалват от по-малко топлина и изгарят по-бързо, толкова с по голяма скорост протича взривното горене.
От едрината на частичките на взривното вещество зависи също времето за тяхното нагряване, изпаряване и запалване. Колкото са по-ситни частичките, толкова за по-кратко време се нагряват до температурата на възпламеняване, а оттук и взривното горене протича с по голяма скорост.
Празнините в зарядите позволяват на нагорещените газове от взрива да обхващат частичките от всички страни и за по-кратко време да ги запалват. Едрите частички и голямата плътност на заряда забавят разпространението на взривното горене.
Установено е, че с увеличаването на налягането в зоната на взривната химична реакция скоростта на взривното горене също нараства. В момента на реакцията взривното вещество е в газообразно състояние. От голямото налягане разстоянието между молекулите намалява и при разпадането им образувалите се йони си взаимодействат за по-кратко време. Налягането се влияе от отделянето на газообразните продукти и от тяхното отстраняване от зоната на взривното горене. Ако количеството на газовете, които се образуват, е по-голямо от количеството на газовете, които напускат зоната на реакцията, налягането се повишава. Върху налягането оказва влияние и количеството на топлината, която се отделя от реакцията. Ако притокът на топлина в зоната на реакцията е по-голям от топлината, която напуска тази зона, налягането също се повишава. Следователно върху налягането в зоната на реакцията влияят едновременно и отделящите се газообазни продукти, и освобождаваната топлинна енергия.
Когато в зоната на взривната химична реакция налягането се повишава непрекъснато, гогава взривното горене се ускорява и се създават условия за преминаването му в детонация. Ако налягането се понижава, взривното горене може да премине в дефлаграция.

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Водородна бомба


Водородна бомба (термоядрена бомба) е популярното име на екплозивно устройство, използващо принципа на термоядрения синтез (сливане на атомните ядра), при който се отделя огромно количество енергия. Името ѝ се дължи на това, че веществото, което се използва за синтез е някой от двата тежки изотопа на водорода - деутерий или тритий.

Тъй като термоядрения синтез изисква влагането на изключително количество енергия, устройството на водородната бомба включва като „детонатор“ „обикновена“ атомна бомба (т.е. такава, базирана на ядрен разпад). Задействането на устройството протича на два етапа - първо се взривява детонаторът – атомната бомба,който отделя достатъчно енергия, за да започне неконтролируема синтезна реакция, която предизвиква същинската експлозия.

При сливането на ядрата на леки елементи се отделя повече енергия, отколкото при ядрения разпад. Това означава, че термоядрените бомби могат да бъдат много по-мощни от "обикновените". Температурата при термоядрените реакции достига до 1,000,000,000 К - над 55 пъти температурата на слънцето в неговата вътрешност. Енергията която се отделя при изпитване на термоядрени бомби е еквивалентна на енергията отделена при избухване на няколкостотин милиона тона тротил и унищожава всичко в диаметър до 250 km.

Най-мощната подобна бомба е 50 - 58 мегатоновата "Цар бомба", взривена на 30 октомври 1961 в съветските острови Нова Земя. Първоначално е замислена експлозия с мощност равна на мощността която би се отделила при избухване на 100,000,000,000 kg тротил, но по заповед на Никита Хрушчов е намалена на 58,000,000,000 kg, и въпреки това е била 2500 пъти по-мощна от атомната над Хирошима. Нейния облак достигнал 63 km височина като буквално издухал дъждовните облаци. Сеизмолозите по света засекли земен трус който обиколил 3 пъти планетата преди да затихне. Като се има предвид че бомбата е пусната от самолет и взривена на 4 km от земната повърхност.