Техника на безопасност при работа в лаборатория

Основно изискване при работа в лабораторията е точното спазване на инструкцията за техника на безопасността. Във всички случаи, когато има опасност от пожар, експлозия, изпръскване, работната апаратура трябва да се намира зад защитен щит или в камина със спуснато предпазно стъкло. По време на работата с опасни вещества (отровни, лесно запалими и експлозивни) в лабораторията трябва да има най-малко двама души.

В лабораторната практика като резултат на незнание или невнимание твърде често се случват нещастни случаи като: изгаряне, отравяне, пожар и др. За избягването им всеки работещ трябва да знае как да предпази себе си и другите и да окаже първа помощ при нужда.

1. Наранявания. При леки порязвания раната се оставя открита докато изтече малко кръв, обилно се промива с 3 %-ен разтвор на H2O2 и се почиства от механични замърсявания. Раната се дезинфекцира с йодна тинктура или риванол и се прави лека превръзка с марля и бинт. В по-тежки случаи се взимат мерки за спиране на кръвотечението (стягане на кръвоносния съд на място между сърцето и раната).

2. Термични изгаряния. Поразеното място се посипва със сода за пиене, картофено нишесте или талк. Добре помагат и компресите от прясно приготвен 2%-ен NaHCO3, 5%-ен KMnO4 или 5%-ен разтвор на танин. Прилепналите към раната вещества трябва да се отстранят.

3. Изгаряния с киселини и основи. Капките от концентрирани киселини и основи, попаднали върху кожата се попиват със суха марля или филтърна хартия. Поразеното място обилно се промива с вода, а след това - с разтвор на NaHCO3 (изгаряне с киселини) или със силно разреден разтвор на CH3COOH (изгаряне с основи). След изсушаване се намазва с вазелин и се прави суха превръзка.

При попадане на капки в очите веднага се прави обилна промивка с вода (с очна промивна чаша) в продължение на 10-20 минути, като задължително окото се държи отворено. След това се прави промивка с много разредени разтвори NaHCO3 (около 0,5%) за изгаряне с киселини, или 0,5% CH3COOH за изгаряне с основи. Накрая окото се промива с борова вода (2% H3BO3), превързва се с чиста кърпа и веднага се търси квалифицирана медицинска помощ. Ако е погълната основа или киселина се предизвиква изкуствено повръщане чрез раздразване на гърлото с пръст. За неутрализиране на основата в стомаха се пие 50-100 ml 5% CH3COOH, а за киселината разтвор на NaHCO3 и каша от 10-30 g MgO във вода.

4. Отравяния. Винаги трябва да се помни, че водата (чистата) е абсолютно безвредна. Всички останали химични реактиви в една или друга степен са отровни. Затова в лабораториите и складовете не трябва да се допуска съхраняване на реактиви в лошо запушени или ненадписани съдове, не трябва да се дишат пряко газове. Когато се извършват опити с отровни газове като: H2S, Cl2, SO2, HCl, азотни окиси и др. се работи в камина. При поемане на химикали и отрови през устата веднага трябва да се предизвика повръщане чрез раздразване, поемане на 0,5 g CuSO4.5H2O, разтворен в чаша вода или сапунена вода.След това на пострадалия се дава активен въглен и накрая мляко. Токсични са съединенията на бария, арсена, антимона, оловото и живака.

Когато отравянето е с газове, пострадалият трябва да се изнесе на чист въздух. Ако отравянето е с дразнещи газове (хлор, бром, йодни пари, серен диоксид, хлороводород) в никакъв случай да не се прави изкуствено дишане. Предпазните мерки се взимат до идването на лекаря, който трябва да се информира за характера и начина на отравянето и взетите мерки.

5. Пожар. Пожарите в лабораторната практика обикновено се дължат на нагревателни прибори, електрическата инсталация, газопроводите и на неспазването на инструкцията за работа с огнеопасни и взривни вещества.

За свеждане на тези опасности до минимум трябва да се има в предвид следното: 1) електрическата инсталация и ел. нагревателните уреди трябва да се поддържат в техническа изправност; 2) всички нагреватели да се поставят върху негорливи топлоизолационни подложки - азбестови или керамични; 3) лесно запалимите вещества (етер, алкохол, ацетон и др.) трябва да се държат при работа далеч от нагреватели, а нагряването им да се извършва на водна баня със закрит нагревател.

В случай на възникване на пожар да се вземат мерки за ограничаването и потушаването му. Затова веднага да се отстранят от зоната на огъня всички леснолетливи и горливи вещества. Изключва се вентилацията и ел. захранването като се оставя само осветлението. Затварят се прозорците за да се спре притокът на въздух. В повечето случаи при пожари в химическите лаборатории водата не може да се използва за гасене (горят несмесващи се с вода течности: бензин, бензол, етер и пр.). Вместо вода се използват пожарогасители с тетрахлор метан, пенни пожарогасители. В краен случай горящите предмети се покриват с влажни дрехи.

Когато са запалени дрехите на човек, горящите места незабавно се покриват с други дрехи.

6. Експлозии. Поради чисто механични причини в лабораториите представляват опасност всички съдове, които се намират под налягане или вакуум. Такива съдове са бутилките със сгъстени газове, автоклавите, вакуумните апаратури и дюаровите съдове.

Споменатите бутилки със сгъстени или втечнени газове трябва да се пазят строго от нагряване, сътресение или удар. Те се закрепват със специални скоби към стените на лабораторните маси и пренасянето им се извършва със специална количка. Бутилките трябва да са поставени поне на 1 m от радиатори, а през лятото да са защитени от пряка слънчева светлина.

Към взривоопасните вещества и смеси се отнасят нитридите (азидите на тежките метали, лития, магнезия). Сребърният азид се образува при продължително стоене на амонячни разтвори на сребърни соли в присъствие на алкални основи. Към взривоопасните вещества се отнасят още озонът, ClO2, KClO3, някои оксалати, прах от магнезий и сяра, прах от алуминий и NaSO4 (при нагряване), бихромна смес с органични вещества, различни смеси на KClO3 със сяра, фосфор, захар и различни праховидни редуктори.

Също така взривоопасни са смесите на всички горливи газове (водород, бензинови пари, ацетилен, етилен, пропан-бутан, сероводирод и др.) с кислорода и с въздуха.