понеделник, 28 април 2008 г.

Бомба от патронче за сифон.

Продукти:

Патронче от сифон (употребявано), барут (димен, бездимен) или ацетонов пероксид или някакъв флаш, фитил.

Патрончето за сифон се разпробива толкова колкото да влезе фитила, пълни се с барут, и фитила се пъха вътре. Това е твърде опасно, особено ако не използвате дълъг фитил, и изобщо не препоръчвам да го правите. По-добре като го запалите или отивате много на далече или се криете зад нещо, защото взривът е много мощен и хвърчат метални парчета от патрончето. Ще кача снимки и клипче ама сега нямам време

Откъде да си намерим реактиви ?

Почти всички се намират и в магазините за реактиви , но тук са някои алтернативни източници. Един съвет - НЕ СИ КУПУВАЙТЕ РЕАКТИВИ НА MERCK , освен ако не сте готови да заплатите десетократната им стойност.

Калиев нитрат , амониев нитрат , амониев сулфат , калциев нитрат , калиев сулфат карбамид , калиев хлорид - от магазини за торове.

Лимонена киселина , винена киселина , ортофосфорна киселина - от магазините за хранителни стоки.

Цинк - обикновено корпусите на батериите са направени от цинк.

Нишадър - от аптеката , също така се използва при калайдисване.

Сяра - от магазините за торове , от аптеката.

Калиев перманганат - от аптеката.

Кислород - използва се при заваряване с оксижен.

Въглероден диоксид - патрончета за сифон , пожарогасители.

Амоняк - разтвор от аптеката.

Йод - от аптеката , но там обикновено е смесен с калиев йодид и е в спиртен разтвор.

Сребърен нитрат - преди се е продавал в аптеките , сега се намира по-трудно.

Калиев хлорат /бертолетова сол/ - намира се много трудно , най-вече в магазини за реактиви.

Калциев карбонат - тебешир , варовик , мрамор.

Натриев карбонат - сода за бъчви , продава се в магазините.

Натриев хидрогенкарбонат - сода за хляб.

Натриева основа - сода каустик , продава се в магазините.

Бариев сулфат - понякога се продава в аптеките.

Калциев оксид - негасена вар.

Калциев дихидроксид , калциева основа - гасена вар.

Калциев хлорид - продава се в магазините , използва се заедно с мая за сирене.

Магнезий - сплавта "електрон" съдържа голямо количество магнезий />85%/.

Натриев силикат - течно стъкло.

Амониев хидрогенкарбонат - амонячна сода.

Меден сулфат - кристалохидрат /5 молекули вода/ - син камък , продава се в магазините за растителна защита.

Калциев карбид - използва се за получаване на ацетилен , може да се намери при някой , който работи с оксижен.

Калциев хипохлорит - хлорна вар , използва се за дезинфекция , за хлориране на вода.

Ацетон - в железарските магазини.

Уротропин - сух спирт.

Захароза - захар.

Глюкоза - продава се в магазините.

Декстрин - лепило "Рила"

Въглерод - дървени въглища , графит , диамант.

Алуминий - фолио от шоколад , стари антени от телевизори и много други неща са направени от алуминий. Познава се лесно по относително ниското тегло и по това , че в чист вид е мек. Алуминиев прах може да се получи от бронзова боя за печки , която се разтваря в 500 милилитра бензин , а после бензина се оставя на спокойствие , алуминия пада на дъното , след което изливате бензина и си прибирате алуминия.

Целулоза - памукът е почти чиста целулоза (до 98%).

Глицерин - продава се в аптеките , но не е гарантирано безводен.

Мед - повечето електрически проводници са от мед.

Парафин - свещите за осветление са от парафин.

формалдехид - 40% разтвор се нарича Формалин - използва се за дезинфекция.

Живак - от повредени термометри , може и от здрави , но излиза скъпо.

фенолфталеин - в аптеката /пургатив/ , за съжаление е смесен с нещо друго , но в краен случай може да се прекристализира , така или иначе ако само ви трябва качествена реакция за основа върши работа.

Миниум /Pb3O4/ - продава се като боя в железарските магазини.

Идитол - продава се в железарските магазини , под названието "херметик" , там има 55% идитол и 45% етилов алкохол. Изглежда като тъмночервена смола. По принцип се изпозва като 50% разтвор в спирт. По изчисления на VEGA в един милилитър херметик има 0,9 грама идитол. Ако искате да си го отделите - нагрявате го на котлона , когато е достатъчно сух се троши лесно. При загряване до 200 градуса Целзий сушенето е завършено.

петък, 25 април 2008 г.

Димка от захар

Продукти: Калиев нитрат(намира се в селскостопанските аптеки под името мулти-К или калиев нитрат) - 6 части , Захар - 4 части или КН - 5 части и захар - 5 части.
Селитрата и захарта се смесват добре и се поставят в метална кутия, например от консерва, на слаб огън. Кутията после се използва за опаковка на димката. Сместа се разбърква постоянно, а когато се стопи, вътре се слага фитил с малко леснозапалима смес, която да послужи по-късно при запалването, което е доста трудно. Не използвайте тенджери, тигани и подобни, особено с тефлоново покритие, защото напълно вероятно е, ако не бъркате добре, сместа да се запали и цялата кухня да се опуши. Ако правите това вкъщи, убедете се, че може да отворите прозорците, имате достатъчно дезодорант, ако не ви харесва миризмата на димката и най-вече се пригответе за голямо чистене. Ако сместа изгори, трябва остатъците да се премахнат незабавно. При спазване на техниката за безопасност инциденти не би трябвало да има. Желателно е използването на аспиратор. Възможно е селитрата и захарта просто да се смелят на прах, но така приготвена димката е много по-хигроскопична. По други данни подходящо е за запалване да се използват главички или цели кибритени клечки, поставени в димката, докато е още разтопена.
Най-безопасно е да се разтопи само захарта, а фино смления калиев нитрат да се добави след разтапянето и спирането на котлона.
Може да се използва за малка димка флакон от дезодорант, разрязан наполовина, като се разтапя вътре захарта, докато се карамелизира, прибавя се калиевия нитрат като се държи флакона далече от котлона. След това за да разбъркам сместа използвах пирон, като леко я нагрявах, след което с пирона изтеглих около 4 сантиметра от сместа като фитил, за да се запали по-лесно. Сместа е напълно хомогенна, преди да изстине напълно остава за известно време пластична и донякъде прилича на пяна за топлоизолация, а цвета е светлокафяв. Нямах никакви проблеми с димката, наскоро пак правих, използвах почти цял флакон от дезодорант, като отрязах само малко от горната част. Не препоръчвам да се карамелизира захарта заедно със селитрата, защото най-вероятно ще се наложи да се отървете от сместа, която е много вероятно да се запали. Най-лесно се пали от въглен, а не от открит пламък.
При съотношение 65 части селитра и 35 части захар се получава ракетно гориво, като за него някои препоръчват сорбитол - заместител на захарта, аз съм виждал да се продава в магазините "METRO"/.


вторник, 22 април 2008 г.

Бомба от NaOH и Al

Бомбата е съставена от натриева основа (сода каустик намира се във всеки хранителен магазините търсете да е течна) и алуминиево фолио(станъол от шоколад става) . Слага се 2-3 пръста от течността в шишето независимо какво е то и около 10-20 топчета от алуминиевото фолио да не са много смачкани първо слагайте тях после сода каустик. Слагате ги максимално бързо и затваряте. НЕ РАЗТРЪСКВАЙТЕ!!! Така ще ускорите реакцията и не можете да затворите ботилката. Взрива се получава от голямото налягане от водорода който се отделя. Опасността от нещо е да ви пръсне сода каустик затова като оставите бутилката по далече. Гърми след около минута. За по-интересно малко преди да се пръсне го хвърлете в огъня (ВОДОРОДА Е РАКЕТНО ГОРИВО).

понеделник, 21 април 2008 г.

Напалм

Напалм

Напалмът се използва като основно запалително вещество по време на война , защото може да има най-различни запалителни свойства , в зависимост от начина , по който се приготвя. Името напалм произлиза от състава на първите използвани напалми - те са съдържали алуминевите соли на НАфтеновата и ПАЛМитиновата киселина. Основен продък за приготвянето на напалма най-често е бензинът. В състава му и грес (не е проверено) , тъй като гресите са магнезиеви сапуни. Освен това в напалма може да има фосфор , алкални метали окислители и други. За повишаване на температурата на горене се добавят метални прахове (алуминий или магнезий)

Рецепти за напалм:

напалм-В

Състав - бензин 25% , бензол - 25% , полистирол - 50%.

Бензолът се използва поради по-добрата разтворимост на полистирола в него. Най-добре е да се използва пенополистирол (стиропор) , поради по-лесното приготвяне и по-бързото му разтваряне. Бензолът може да се замени с толуол (толуен) или ацетон. Също така може да се добавят алуминиев или магнезиев прах , тогава се получава пирогел , който освен способността на този тим напалм да прилепва към мокри повърхности има и много висока температура на горене. Това е един от най-добрите видове напалм. Понякога може да се замени полистирола с плексиглас , но не е за препоръчване , защото свойствата може да се влошат.


За да се направят алуминиевите соли на органичните киселини една рецепта е :

Al(NO3)3 или Al2(SO4)3 се смесват с равно количество настърган сапун и сместа се нагрява до кипене. Полученият твърд остатък са въпросните соли , които се поставят в бензин от 4 до 20 % , колкото повече , толкова по-гъст е напалма. Към всеки напалм могат да се добавят метални прахове. За сапун най-добре купете от най-евтиния , защото в него има минимално количество добавки , това което е най-добро за кожата е най-лошо за напалма. Към напалма също така могат да се добавят и окислители ( В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ИЗПОЗВАЙТЕ КАЛИЕВ ПЕРМАНГАНАТ , защото той се разпада при контакт с органични вещества , като често ги запалва. ) При добавяне на фосфор напалмът се самозапалва най-често при ниска температура , а при алкални метали - при навлажняване. По не особено сигурни данни добавката на калциев оксид (негасена вар) , особено в комбинация с фосфор прави угасянето с вода практически невъзможно , дори и без алкални метали. Добавките по принцип са до 20%. За гориво се използват всякакви органични горива , включително асфалт , керосин , нафта и т.н.


Напалм , по рецепта на VEGA

565 милилитра бензин се наливат в метален съд с капак , например стара тенджера. Загрява се на водна баня , до 50 - 60 градуса целзий , без присъствие на открит огън и се добавят 14 грама стеаринова киселина , по възможност по-ситна. Отделно в 42 милилитра етанол (етилов алкохол , спирт) се разтварят 2 грама натриев основа (сода каустик). След като стеариновата киселина се разтвори в бензина при разбъркване бързо се прибавя разтвора на содата. След една минута тенджерата се маха от водната баня , а разтвора се излива в подходящ съд. За около един час сместа се втвърдява и може да се реже с нож. Полученото твърдо гориво е лесно запалимо , топи се при около 60 градуса по Целзий , блокче от 100 грама изгаря за 1-2 минути , температура на пламъка около 850 градуса Целзий. Рецептата е изпратена от VEGA , източник е книгата лабораторни работи по ВВ , руска , 1954 година.

Това е напалм с бензин и стиропор.

петък, 18 април 2008 г.

Черен барут

Черен барут

Състав:


Калиев Нитрат - 75 %


Дървени Въглища - 15%


Сяра -10%

Рецепта

Всички съставки се смилат поотделно на фин прах. За целта може да се използва кафемелачка. Смилането заедно е ОПАСНО. След това в пластмасов съд се изсипват всички съставки и се добавя вода при непрекъснато разбъркване , докато се получи гъста каша. така получената смес се изсипва на найлон и се суши на сянка или на слънце докато е почти суха. При стискане на сместа в юмрук тя трябва да не изпуска вода и да не се разпада след отпускане. тогава тя се прави на топка , престоява една нощ и на другия ден се суши до пълно изсъхване , като предварително е била раздробена. Получават се тъмносиви или черни прах и гранули , които трябва да се съхраняват на сухо място в херметично затворени съдове. Барутът е почти нечувствителен към удар , но лесно се запалва от огън.

Добрият барут се познава , като се запали малко от него върху лист от тетрадка. Барутът трябва да изгаря бързо и да не прогаря хартията.

Въглищата трябва да са от липа или бор , добри резултати даде и тополата , най-добре да си ги направите сами.

Дървата се запалват и горят , докато се получи жар. след това се гасят , като се поставят в подходящ съд (например тенекия от сирене) и се захлупят с капак. Друг начин е да се поставят в тенекията и отгоре да се остави малък отвор , а тенекията да се сложи в огъня.

Сярата се продава в аптеките и магазините за торове и препарати за растителна защита.

Калиевият нитрат (калиева селитра) се продава в магазините за торове , защото е минерален тор.

Безсерният барут съдържа 80 % калиев нитрат и 20 % дървени въглища.

Барутът за фитили съдържа калиев нитрат 78% , сяра - 10 % , въглища - 12%.

Най-добро смилане се получава с мелница с топчета. Това не е най-добрата рецепта за черен барут , но е най-простата.

(изпробвано)


Черен барут - рецепта на VEGA

Димният барут е една вечна тема за пиротехниката
След стотици опити и изпитания моят опит показа следното:
1.Без топкова мелница качествен барут не става!!!

2.Различните рецепти не са толкова определящи (дали ще е 75:15:10 или 74:13:13 и т.н. разликата е пренебрежимо малка)

3.Матерала за въглена - най-важно да е напълно овъглен!!!
Опитвал съм с въглен от: бреза,върба,липа,памук,леска,лоза,сено,чам,коноп.
Много добър резултат с лоза и чам , супер резултат с въглен от коноп!
Разбира се конопа е краино недостъпен и аз го замених с коноп от калчища и конопено въже , но въпреки това се отказах от използването му заради високата цена.
Сега работя с лозов въглен и резултата е като фабричния барут.

4.Селитрата ако не е сушена предварително при ~150 градуса Целзий не може да бъде смляна достатачно защото предизвиква слепване на сместа в мелницата !!

5.Последователноста на работа е:
-смилане на въглена(100г въглен за 12 ч)
-смилане на въглена и селитрата заедно - 5 ч(ваглен-30г + 150г селитра)
-добавяне на сярата и мелене още 2 ч(20г С)

Получения прах смесвам с вода и претривам в хаван до получаване на сбита маса!
Гранулирам като претривам през сито с 6 отвора на линеен см.


вторник, 1 април 2008 г.

ЕГДН нитроантифриз

Нитрогликолът е едно от най мощните бризанти ВВ, с тротилов еквивалент 2.
Представлява бяла течност с плътност 1,4 , доста по-малко чувствителен ВВ е от АП, но е токсичен (при отравяне, противоотровата е 100 г. ракийца(БЕЗ МАЙТАП и 200 г. салата Rolling Eyes )

За синтеза са ви нужни :

90мл. сярна киселина
63г. амониев нитрат
25мл. антифризен концентрат

1. Смесва се сярната киселина с амониевия нитрат
2. Поставя се сместа на солено ледена баня. докато се охлади под 10°C
3. Постепенно и нежно наливайте етиленгликола, като температурата не трябва да превишава 20°C. Ако излеете етиленгликола рязко, може да последва взрив и има голяма вероятност да се нараните, а и да умрете. След 30 мин. нитроетилена се отделя. Изсмуквате го със спринцовка и го промивате с разтвор от сода бикарбонат.

Веществото детонира от половин грам АП.

@егдн, може да се ползва за динамити смесен с УН(уреа нитрат) или амониев нитрат.
http://youtube.com/watch?v=Cg4eg6VGmcQ тук се детонират 15 мл.